Юлия Огнянова е театровед и режисьор. Родена в град Варна на 22 февруари 1923 г. Учи медицина и завършва през 1953 г. ГИТИЗ-Москва, специалност "Театрознание" при проф. Павел А. Марков.
В периода 1957-1960 г. е драматург в драматичния театър в Бургас, след това става режисьор в театър "Трудов фронт" (1960-1964), а от 1972 до 1975 г. работи в Театър 199. Между 1975-1978 г. е в драматичния театър в Пловдив. Поставя в Италия, Франция, Латвия, Кипър.
Прави драматичен театър на базата на колажно подбрани от нея литературни материали. Слага акцент на кукления театър за възрастни, стъпва на народните традиции и създава нов жанр - театралната клоунада.
Преподава режисура за куклен театър във ВИТИЗ, а след години нейните нетрадиционно обучени студенти Теди Москов, Мая Новоселска, Александър Морфов, Васил Василев-Зуека, Нина Димитрова, Кръстю Лафазанов, Христина Арсенова, Велимир Велев и други осъществяват съвременната театрална реформа.
Юлия Огнянова има трудна и сложна житейска и театрална съдба. Над нея е била наложена негласната присъда: "Забравете това име." Лена, Бора, Анна, Олга... Това са имена от неприкосновената нейна територия в живота и в литературата. А всъщност образи, в които значими български автори - Блага Димитрова, Георги Марков, Иван Пейчев, са я имали за прототип, но не са афиширали кой стои зад реалния образ.
Целият почти 100-годишен живот на Юлия Огнянова може да бъде своеобразен документ на времето. Дълбоко ненавиждаща спекулата, тя не направи капитал от биографията си в никое от времената, в които живя.
Реши да отвори вратата и да направи публично своята равносметка в момента, в който сметна, че това минало вече не носи дивиденти. Затова тази книга показва Юлия непознатата и Юлия вечната. Кара ни да се вгледаме в нея и в себе си и да разпознаем истинските й стойности.