Иво Христов е млад автор на четиринадесет години, а сборникът със страшни разкази "Приятелите умират заедно" е неговата първа книга. Написва я на тринадесет години, след четири мозъчни операции, извършени от проф. Маджит Самии, неврохирург в института INI в Хановер. Въпреки трудностите, през които Иво преминава, той намира силите и куража да твори и да вярва в добрия изход. Сприятелява с професора, дал му втори шанс за живот и посвещава книгата на него. Страстен читател от малък, Иво Христов решава да изпробва перото си, да сподели своите идеи и да ни разкаже за своето виждане на света.

Сборникът "Приятелите умират заедно" включва пет дълги разказа. Макар и доста различни, в тях се разказва за стремежа на злото да властва над доброто. И още за алчността, злобата и безотговорността на хората. Удивляващо за момче на неговата възраст, той ни говори по свой начин за Бог и за това, че вярата в него и доброто могат да ни помогнат да преодолеем много проблеми и нещастия. Споделя за болката и моментите на обезкуражаване, когато животът ти е застрашен. За волята и силата да вярваш и да се бориш. А в обръщението си към читателя, след края на първия разказ споделя, че е хубаво човек да се страхува мъничко и го призовава да прочете разказите му, за да разбере ще предизвикат ли те същото чувство и у него.