Научноизследователският интерес към албанския проблем в Югославия след смъртта на Тито е предизвикан както от бурните събития от това време, така и от историческата дистанция на времето, която вече дава възможност за по-обективна оценка. Темата е разработена въз основа главно на архивни източници, досега непубликувани документи от архивите на републиките на бивша Югославия, които носят оценката на времето и анализират проблема.

Изследването „Албанският проблем в Югославия след Тито (1980–1990)” се базира най-вече на изворите, в т.ч. архивните материали, публикуваните документи в отделни сборници, мемоарите и периодичните издания, като вестници и списания, както и на съобщенията на различни информационни агенции. Автентичните документи, които сме използвали, произтичат главно от участниците в събитията, имащи отношение към тяхното изпълнение и приложение.
Независимо че за някои събития, особено що се отнася за тези от 1981 г., част от партийните решения са публикувани в централната преса, случаите на непълна информация или някаква манипулация се разрешават именно с привличането на изворова база.