Проблемът на либералните дървени философи, когато ни натрапват идеята, че нямало нищо страшно в ордите "бежанци", защото това се било случвало многократно в европейската история, е, че никога не взимат под внимание един простичък факт: Рим, Източният Рим и множество други държави са приемали радушно имигранти, но само след задължително интегриране в местната култура. А през Средновековието това означавало приемане на християнството. През 21-ви век това означава приемане на европейската концепция за секуларна демокрация. Обаче ордите мигранти пристигат с бурки, фереджета и шериат. Получава се следният парадокс: прекаленият либерализъм сега води до все по-малко либерализъм в бъдеще (понеже демографията на "новите европейци" е с пъти по-интензивен растеж от тази на старите, а капсуловането на мюсюлманите не дава индикации, че значителната част от тях ще се европеизират някога)
Бежанци пред дверите на Европа
Автор: Зигмунт Бауман
| Издател | Изток-Запад |
| Преводач | Юлия Гешакова |
| Брой страници | 128 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 141 грама |
| Размери | 12x19 |
| ISBN | 9786191529261 |
| Баркод | 9786191529261 |
| Категории | Социология и политология, Хуманитарни науки, Книги |
Бежанци от войни и деспотични режими или от мизерно и безперспективно съществуване са чукали на чужди врати още от самото начало на съвременната епоха. За хората зад тези врати те винаги са били – и продължават да бъдат – пришълци. Пришълците обикновено пораждат страх, защото са „чужди“ и следователно опасно непредвидими. Днес обаче сме свидетели на истинска „морална паника“; страх, че някакво непознато бедствие застрашава нашето общество. Тези номади – не по собствена воля, а по прищявка на безжалостна съдба – ни припомнят колко уязвимо е собственото ни социално положение и колко несигурно е благополучието ни. Но ние сме част от едно човечество, споделяме една планета и „миграционната криза“ е нашата обща съдба, предупреждава Зигмунт Бауман, един от най-влиятелните съвременни социолози, който сам е познал ужасите на войната и травмата на изгнаничеството.И няма друг път към мирно и изгодно за всички съжителство освен взаимното опознаване и диалог.
„Днес няма друг автор, който да пише толкова сериозно и толкова радикално за миграцията, колкото Зигмунт Бауман. В момента книгата му е крайно необходима. И дано тя остави трайни следи.“ („Дойчландрадио“)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
