Прословутата масонска йерархия, изискваща безпрекословно, макар и символично подчинение на по-ниските към по-високите степени, се крепи именно на това, че едните са по-знаещи. Именно те въвеждат останалите в сакралното масонско пространство чрез цял арсенал от езотерични техники в тайните на битието.
В този смисъл масонската тайна е достояние предимно на онези масони, които имат високи степени и звания и които са на власт. Независимо от обстоятелството, че масонството е строго йерархична организаця, същевременно то е и свръхлиберална общност, най-малкото поради факта, че всеки масон, който съвестно изпълнява своите задължения, през годините ще премине на базата на ротационния принцип през всички масонски длъжности, роли и степени. Този психодраматичен модел на смяна на позициите и на гледните точки, при които постепенно се открива масонската тайна, всъщност е пътят на масоно към самия себе си. Тук е уместно да посочим, че далеч преди конституиранеето на психологията като наука, масонството използва един психоаналитичен модел, който е идентичен с теорията и практиката на фройдистката и юнгианската перспектива.