от Милена Шиновска / дата: 27 фев 2018

Романът представлява разказ на Борис I за живота му, за миналото му, от детските до монашеските му години; това са първите анали на новата българска държава, които той оставя на поколенията. От една страна - все едно чета енциклопедия или учебник по история на България, никаква интрига, никаква завръзка, почти пълна липса на действие извън разказите на Борис, които той диктува на племенника си Тудор Доксов; всичко е до болка познато. От друга страна - ами все едно слушам дядо ми (лека му пръст!) как си спомня за живота си. Разказваното от Борис постепенно увлича, пречупено през личната призма и маниер на разказвача. А езикът на автора е мек, старинен говор, специфичен начин на изразяване. Отделно описанието на село Граматиково и манастира край него - място-мечта, с люляковата гора и завоя край реката …