Почти във всички области на психологията може да се открие един сблъсък, едно противопоставяне на две различни изначални позиции: едната е, че особеностите на феномените на човешката познавателна система трябва да се търсят в особеностите на биологичното устройство на хората; другата поставя ударението върху нашата памет – знанията, вярванията и убежденията ни. В книгата се дискутира най-вече втората парадигма, т. нар. конструктивизъм, в областта на зрението, социалните взаимоотношения, емоциите, взимането на решения, езика. Хипотезата е, че конструктивистките феномени са свързани не толкова с отделните елементи, колкото с връзките между тях, т.е. с релациите. Накрая, по логически път ще се изведе необходимостта някаква част от човешкото знание да ни е дадена наготово, по рождение и ще се потърсят възможни източници на такова знание.