Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за Декарт и Кант, Маркс и Ницше, Фройд и Хусерл са не само идеологически скандал. Те не са само и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (не-случайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. По време на откриването на тази нова проблематика - 70-те години на миналия век - той все още е бил пишещ философ, който обговаря написаното по време на лекции, а не "говорещ философ", който бива записван. Но и тогава влиянието на Мамардашвили - както върху учениците му, така и върху самата форма на философстване от Москва до София и от Рига до Тбилиси - трудно може да бъде преувеличено и е сравнимо с влиянието на Фуко в Западна Европа по същото онова време.
Деян Деянов