Фредерик Льоноар определено ме заинтригува с ведрата си философска притча „Душата на света“. Затова и посегнах към второто му произведение на български, което ме привлече и със странното съчетание на три толкова различни на пръв поглед личности. И отново се потапям в една необятна вселена на лъчезарна мъдрост, храна за сърцето и интелекта, която те напътства как да живееш смислено, просветено, в хармония със себе си и с другите. В този свят на бездуховност и безпътица подобни книги дават вътрешни устои, без които е трудно да се живее, а и надали си струва.

