Сред огромната и разнообразна литература, останала от древния Китай, особено място заема литературата по военно изкуство. Подобно на древните философи, и тази литература има своите класици: на древното конфуцианско “Петокнижие” и “Четирикнижие” тук съответства “Седемкнижието”. Според седемте трактата, включени в “Седемкнижието” най-голямо значение имат два: “Сундзъ” и “Удзъ”, наречени така по имената на древните стратези по военно дело, на които традицията приписва авторството.

“Седемкнижието” като цяло се смята за “Канон на военната наука” /у дзин/, а основа на този канон са посочените два трактата, които са и най-стари: Сундзъ – края на VI и началото на V век пр.н.е., а Удзъ – началото на IV век пр.н.е. Те са толкова известни, че отдавна и в Китай, и в Япония е прието да се смята, че изобщо военното изкуство на древния Китай е “военното изкуство Сун У” (Сун У бин фа).