Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Мартин Селигман е гуру на позитивната психология. Не, думата не е точна. Гуру може да бъде наречен Уейн Дайър, Луиз Хей или някой от другите автори на самопомощната приложна психология, която продължава да наводнява със заглавия, обещаващи вълшебства. Мартин Селигман е също от територията на позитивната нагласа, но на друго равнище, научно. Той е теоретикът на позитивната психология. Ще кажете – каква е разликата, в крайна сметка и той, и другите целят един и същ резултат и препоръчват с различни думи едни и същи нагласи?
Разликата е в равнището на читателите. Има хора, които не биха разбрали какво им казва Селигман, както и има хора, които не вярват на това, което им казва Луиз Хей. Книгата „Благоденствие“ е за напреднали. За любопитни познавачи, за надграждащи читатели, за изучаващи и прилагащи психологията в различни сфери на живота. Защото това е най-големият принос на тази книга – Селигман слага пръст в онези рани на обществото, където по инерция или поради заблуда се пропуска възможността хората на получат позитивна нагласа, която ще им помогне да благоденстват. Така е в образованието, така е в армията, така е в здравеопазването – на всички тези места се пропускат златни възможности да бъдат поощрени позитивните черти на личността. Де да беше само това, но към това се прибавя и засилването на негативните характеристики в подобни институции.
Затова си мисля, че това е книга за реформатори. Ако ще се променя здравеопазването и образованието, нека да е в съответствие с изследванията и научните заключения, които предлага тази книга. Имаме много сериозен повод да го направим – в класацията за благоденствие, приложена в книгата, България е на предпоследно място.