Налице е многобройна, разнообразна, а и много често противоречива, както съдебна, така и прокурорска практика, свързана с прекратяването на наказателното производство на досъдебната фаза, и контролът над тази дейност. Това налага същата да бъде прегледана и обобщена, като се направи опит да се изведат конкретни законосъобразни насоки, които да бъдат следвани при осъществяването на правомощието на прокурора при прекратяване на наказателното производство и контрола над тази дейност от оправомощените за това субекти. Настоящият труд няма претенциите за всеобхватност по поставените въпроси, нито за безспорната правилност на изведените правни положения. Целта е да се улеснят практикуващите юристи в дейността им по изследвания въпрос, да се предложат законодателни промени за подобряване на нормативната уредба, така че да се охранят правата на засегнатите от тази дейност лица, включително да се обогати светогледа на студентите в специалност "Право" при изучаването на този институт, тъй като са разгледани хипотези от практиката, за които няма изрична нормативна уредба на този институт, а решенията им са намерени чрез тълкуване на нормите на НПК и прилагането им по аналогия на закона.