Христо Михайлов в ловец на красотата. Той я търси и гони в тайнствените лесове на сенките, където до могъщите стволове на дъбове се извиват омайните стебла на незнайни цветя, невидими за трезвия човешки поглед. Той я търси в неизбродимите полета на Словото, което изгражда пътища към хората, но и води към далечни светове. Той я намира в ателието си, в неразгадаемата спирала на сребърна обица. Той я вижда в камъка, в дървото, в котела на кипящата сплав от метали, чисти я с грижовни ръце от полепналата по нея ненужна обвивка, за да я покаже на нас, своите приятели: " Вижте колко красив е светът!"