Пораженията на война в мирно време. Жестоко, особено за психиката. Прочетете!
Страж
Автор: Джойдийп Рой-Батачаря
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Enthusiast |
| Преводач | Цветана Генчева |
| Брой страници | 384 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 334 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191642526 |
| Баркод | 9786191642526 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
След тежка битка, продължила цяла нощ, група американски войници в изолирана база в Кандахар се сблъскват със самотна афганистанка, която иска да прибере тялото на брат си. Никой не знае дали тя е шпионин, атентатор-камикадзе, луда или точно това, което твърди, че е: скърбяща сестра, която иска да погребе брат си, както повелява традицията им. Жената отказва да помръдне от мястото си пред смаяните погледи на войниците, докато не получи онова, за което е дошла. Присъствието й в лагера се оказва взривоопасно и напрегнатата атмосфера бързо ескалира.
В този обсебващ и сърцераздирателен роман Джойдийп Рой-Батачаря заимства мотиви от мита за Антигона и преплита историите на няколко героя, за да пресъздаде блестящо хаоса, който създава войната, и неизбежните последици от нея за всички въвлечени – войниците, техните близки, местните хора. Резултатът е увлекателен разказ за абсурдността на този съвременен конфликт и за жестокото безсмислие на войната.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
В първия момент си помислих, че нещо с корицата на книгата не е наред, сега знам, че тя си е тъкмо на място, но светът, в който живеем, е объркан.
Низам няма дом.
Няма крака.
Вече няма и брат. Отнето й е дори правото да го погребе.
Авторът на „Разказвачът от Маракеш” този път ни отвежда навътре в афганистанската пустиня в американската военна база Тарсандан. Там, където пустинята граничи с планините, обитавани от пущуните, залезите са обагрени в кръв, а утрините - обвити в мъгла. Лиричните описания на природните картини са в контраст с обстановката, в която са поставени героите. Сякаш всичко наоколо се опитва да им каже, че Кандахар не е място за война.
Повествованието се води от гледната точка на седем разказвачи. По този начин Рой-Батачаря ни прави съпричастни с чувствата и мислите на всеки от тях, показва ни провалите и успехите им, както и трудният път, довел ги до тази измъчена от войни земя. Повечето войници са млади и неопитни, ще ви бъдат близки или неразбрани, но няма да ви оставят безразлични, защото дълбоко в себе си всеки от тях води друга война, много по-тежка от тази в Кандахар. В някакъв момент идеалите им са се стопили сред заобикалящата ги смърт и болката от загубата на другари. Сега се борят единствено да оцелеят. Не просто физически. Всеки ден водят сражение за запазване на човечността си.
След свирепа битка, в която са загинали важни офицери, пред укреплението се появява млада жена. Тя твърди, че е сестра на предводителя на нападателите, но разказът й звучи невероятно на фона на физическото й състояние. Според нея, брат й е Принца на планините, борил се срещу талибаните. Присъствието й обърква войниците в лагера. Прави ги несигурни, кара ги да се съмняват в причините да са в Афганистан, пробужда човечността им. Но командващите са изтощени, мъжете скърбят, а краят на ужаса все още е много далеч. Когато скръбта и жаждата за отмъщение водят в една посока, а моралният компас сочи в друга, кой път им остава да изберат? Първи лейтенант Ник Фробениъс се явява нравственият водач на поделението, без него останалите се оказват неподготвени за срещата с Низам. Волята й не може да бъде сломена нито от слънцето, нито от студа. Тя е решена да изпълни семейния си дълг на всяка цена и да чака колкото е необходимо, докато се пробуди човешкото в хората зад стените на Тарсандан.
В „Страж” няма добри или лоши. Има само хора. И всеки от тях се стреми да изпълни дълга си – морален, служебен, човешки… Защото у всеки трепва нещо, щом се спомене думата „чест”. Джойдийп Рой-Батачаря ни показва двете страни на историята, прави ни съпричастни към героите без да ни принуждава да избираме. Предлага разбиране на една различна идеология. Разглеждайки ситуацията от няколко ъгъла, авторът ни позволява да видим пълната картина на войната.
Романът започва и завършва с цитати на Софокъл. Правейки съпоставка с Антигона, авторът ни показва как хората не спираме да повтаряме миналите си грешки.
Зорница Гроздева, Хеликон - Велико Търново
