Ваня Георгиева е магистър по антропология и филология (СУ „Св. Климент Охридски“, 2010) и доктор по филология (ПУ „Паисий Хилендарски“, 2015). Работи като главен асистент по Българска литература (1878–1918) в Пловдивския университет.


В български контекст книгата е първият опит да се изгради цялостен научен наратив, ангажиран с различни аспекти на проблематиката „майки – дъщери“. Текстът обобщава основни постановки на феминистката теория и критика, отнасящи се до отношенията между майки и дъщери, а и изобщо до женските роли, избори, идентичностни и творчески проблеми.

Трудът реконструира отношенията между Екатерина Каравелова и Лора Каравелова, историите им на реални личности и на пишещи жени, като търси знание и разбиране както за конкретния, единичния (но и типологически значим) женски опит да се присъства в публичността (и в частност – в литературната публичност), каквато е у нас след 1878 г., така и за явления и тенденции изобщо в българската културна история от посочения период, а също и за социо-културните и психологическите измерения на сложната връзка между кръвно (и не само кръвно) най-близките жени от едно семейство.

Изследването предлага нов поглед и към Яворовата фигура – като проявител на конфликта между майка и дъщеря, като „несполучливия трети“ в отношенията им, като „реалистки“ разбиран от по-възрастната Каравелова и „романтически“ въобразяван от по-младата.