Книгата разглежда историографските подходи към проблема за религията на древните българи през периода 1980-2015г.

Д.и.н. Цветелин Степанов е историк по образование и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски" (специалност „Културология”. Философски Факултет). Интересите му са съсредоточени в областта на историята и културата на средновековна България, историята на (пра)българите, на кавказките народи и тези в степна Евразия, както и в тематики, свързанм с властта, светостта, есхатологията, апокалиптиката, паметта, другостта. В годините между 1992 и 2017 е публикувал близо 150 научни статии, рецензии, книги и др. в България, Англия, Русия, САЩ, Австрия, Чехия, Германия, Украйна, Унгария, Холандия.
Сред по-важните му изследвания са: „Власт и авторитет в ранносредновековна България (VII-cp. IX в.)” (София, 1999); „Средновековните българи: нови факти, интерпретации, хипотези” (София, 2000); глава от колективна монография „Българите от най-древни времена до втората половина на VII век” (София, 2003); „Българите и степната империя през Ранното средновековие”, „Проблемът за Другите” (София, 2005); „История vs псевдонаука. Древнобългарски етюди” (София, 2008); Lovasnomdd biroclalmak es vdroslakok. A masok problemaja (Budapest: Napkut Kiado, 2008); The Bulgars and the Steppe Empire in the Early Middle Ages: The Problem of the 'Others’ (Leiden-Boston: Brill, 2010); Invading in/from the 'Holy Land': Apocalyptic Metatext(s) and/or Imagined Geography, 950- 1200 (Saarbrucken: LAP Lambert Academic Publishing, 2013); „В очакване на Края: европейски измерения, ок. 950-ок. 1200 г.” (София, 2016).