Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото всяко съществуване се нуждае от метафизичност, за да бъде осмислено като правилно. Особено разположено във време, когато добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени.
Владимир Кабрански пише така, както се сънува. На места бързо и задъхано, като кошмар, другаде бавно и красиво, като приказка. И истинското му майсторство проличава в това да остане докрай реалистичен, въпреки заиграването с метафоричността на иносказателното. Поради това „Старецът и песента“ е такава книга, която без нарочно да цели декларативността на поучението, оставя усещане за преживян урок и придобита мъдрост.