Двойникът
Автор: Жозе Сарамаго
| Издател | Колибри |
| Преводач | Илияна Чалъкова |
| Брой страници | 368 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 290 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190200925 |
| Баркод | 9786190200925 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
С темата за двойника, трайно присъстваща в световната литература, един от най-оригиналните португалски писатели, нобелистът Жозе Сарамаго (1922-2010), за пореден път отправя мисловно и философско предизвикателство към вярната си публика. Мнозина критици откриват в тази негова творба паралели с Кафка, Бекет, Достоевски и Набоков. От „Двойникът“ (2002) е вдъхновен филмът „Враг“ (2013) на канадския режисьор Денис Вилньов.
Онова, което в крайна сметка целя да разгледам, е темата за „другия“. След като „другият“ е като мен самия и притежава пълното право да бъде като мен самия, се питам, до каква степен искам този „друг“ да нахлува и да се разполага в личното ми пространство? В тази история „другият“ придобива смисъл, който никога преди не е имал… Животът ни всъщност се състои от едни 95 %, които са дело на другите.
Тертулиано Масимо Афонсо е учител по история, „живее сам и скучае“. Един ден разпознава себе си в третостепенно действащо лице в неангажираща комедия. Разтърсен от неочакваното разкритие, тръгва по следите на неизвестния актьор.
По свой неподражаем начин, смесица от хумор, трагични нотки, абсурд и съспенс ала Хичкок, Сарамаго разказва непредвидимата история на това дирене, което преминава през изненадващи обстоятелства и стига до драматичен завършек. Той поставя тревожния въпрос за загубата на идентичността в глобализиращия се свят и изразява дълбоко съмнение относно така яростно бранената и отглеждана от западните общества индивидуалност, която обаче парадоксално установява твърде тесни рамки на поведение и приличие. „Двойникът“ е роман за търсенето на другия, но и за срещата със самия себе си.
Ключови думи: Нобелови лауреати
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
