Това е личният ми разказ за събитията между зимата на 1997 година и пролетта на 2017-та. В началото на този период беше освобождението от последните остатъци от „реалния социализъм” и убедеността, че българите най-сетне сме тръгнали по „слънчевата страна на улицата”, както се пее в легендарното парче на Луис Армстронг.

Между случките и приключенията, развиващи се общо взето из целия свят, става ясно, че в съвременната революция няма нищо страшно или заплашително. Напротив, революцията – това е най-шареното, любопитно, омайващо и често забавно нещо, в което човек може да участва. По пътеките й, освен това, бродят интересни и цветни хора, които е по-добре да познаваш, отколкото – не.

Политологът Евгений Дайнов ни предлага различен поглед върху познати до болка събития, оставили ярък отпечатък в новата ни история. Разказ, изпълнен с интересни и малко известни факти, предадени от първо лице. С типичния си колоритен изказ и прямота, той пресъздава един 20-годишен период на безкрайни революции. Защото революцията е завинаги...