Тази книга е посветена на творчеството на актрисата Маргарита Дупаринова - доказана звезда и емблематична фигура в българския театър. Тя влиза в лоното на театъра почти случайно. Но още първите крачки на професионална сцена доказват ярък талант, способен да разкрива стихията на човешките характери, да съчетава по неповторим начин плътна жизнена и психологическа органика с театрална празничност и майсторство. Нейната игра се характеризира с богато и изчерпващо разкриване на всеки детайл от характера на образа и е лишена от сдържаност и пестеливост на изразните средства. Актрисата създава пълнокръвни, енергични, силни, дори зловещи образи. В нейната галерия от роли има такива, които са христоматийни. Тя израства в най-представителния ни и доказан театър - Народния театър „Иван Вазов". Заобиколена е от творци на националната сцена, чиито имена вдъхват уважение и респект. В тази театрална среда с много труд и терзания Маргарита Дупаринова оформя свой собствен почерк.
Работата на М. Дупаринова обхваща почти шест десетилетия -цяла епоха, в която като в калейдоскоп се сменят театралните „религии" и „култове", естетически стилове и методологическите подходи към ролята. В творчеството й хармонично, а понякога и драматично, се отразяват театралните принципи на ранния К. С. Станиславски (чрез благотворното влияние на Н. О. Масалитинов), както и на Б. Брехт (своеобразно интерпретиран от Боян Дановски). Този „сблъсък" на противоположни естетически влияния е интересен и с това, че отразява обективни закономерности в еволюцията на българската национална школа, които са валидни и днес. Най-впечатляващото в актьорската й природа е нейният уникален, самобитен дар и неподражаемата й творческа светлина.