Ако сме съгласни, че мисленето за и чрез релации е белег за човешка интелигентност, то как да приемем твърдението, че мисленето по аналогия е когнитивно труден процес? Тип 1 или Тип 2 процес е мисленето по аналогия? Защо се твърди, че аналогиите са когнитивно сложен процес, и можем ли да ги използваме, без да ги осъзнаваме и без да хабим когнитивни ресурси? В тази книга се търси отговор на такива въпроси, като се анализират резултатите от съществуващите изследвания върху мисленето по аналогия, някои от които са планирани и проведени в лабораториите на департамент "Когнитивна наука и психология" на Нов български университет.