Този човек дяла всеки ден, цяло лято, оградата си. Прави я от натрошени парчета тухли, камъни, плочи. Те се виждат изпод мазилката, с която ги облича. Зидът не е плътен, а от онези ниските с издигащи се през метър-два колони, между които по-късно се слагат дъски, мрежа, преплетени клони от габър или каквото се намери. Всеки ден, щом мина оттаам, той е край пътя, на оградата и работи. Гол до кръста, прегорял от слънцето - озлобен добряк, който търси спасение...

Ключови думи: Вдъхновение за пролет