"Към идеята зa една онтология на предметността" имаше работно подзаглавие "Как е възможна онтологията на предметността". Tози критичен натюрел, който не е особено подходящ за една онтологична идея, е повече подходящ за изследователска онтологична идея, доколкото разкрива нейния смисъл апофатично - без какво тя не би била възможна и в каква посока нейната възможност се одействителностява. Tози текст е тъкмо това: без какво разбиране не би бипо възможно онтологизирането на предметността, повече - без какви знания и в по-малка степен - без какви познавателни умения онтологизирането не би било съзнателно провеждано в интенцията му на разширено до тотално положена предметност, което означава сечение и поместване в тоталността на духа. Защото само в тази интенция то би се освободило от спонтанната интуиция и ситуативната проникновеност на опитващия да онтологизира; само тогава попадането в онтологичната логика на предмета няма да бъде случайно, а непопадането - неосъзнавана погрешност. Само така онтологизирането на отделното няма да бъде особено, а ще влезе в семейството на понятието и идеята за истина.