Юлияна Стоянова (професор, доктор на филологическите науки) е дългогодишна преподавателка във факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски". Научните й интереси обхващат както аспекти на езикознанието и психолингвистиката, така и на литературознанието. Между публикациите й са 11 монографии (5 от които в сьавторство) и над 150 статии, студии, реиензии.

В „Ерос и Агапе (Литературни превъплъщения)" авторката предлага израза "наратологично приключение" като ключова метафора за съдържанието на книгата. Усещането за приключение е доста ярко, когато проследяваме начините за маркиране на психологическата гледна точка в творби на Павел Вежинов, Димитър Димов и Теодора Димова. Пътуването през текстовете на тези трима автори е авантюра, която си струва усилията, защото ни сблъсква както със зависими от епохата, така и с универсални модели на „земната" и „божествената" любов - моделите на деструктивния, корумпирания, съпружеския и изтласкания Ерос. Съпоставката между литературно-философските нагласи на Димитър Димов и Мигел де Унамуно върху основата на екзистенциализма дава текстологична плът и кръв на близостта между двамата автори - близост, за която се споменава само твърде общо в българското литературознание. Наратологичното приключение не би било завършено без анализите на християнството като форма на „маркирано отсъствие" в творбите на заявения атеист Димитър Димов.

Книгата е предназначена както за студенти филолози със специален интерес към наратологията и литературата като творчески процес, така и за по-широк кръг любители на българската психологическа проза.