Днес светът знае, че император Константин Велики е канонизиран за светец, обявен е за равноапостолен и се смята за основател на Църквата. Съдбата на Константин е удивителна и поучителна, но каноничният му профил е ваян през столетията в полза на доктрината и така сме загубили много от истинския му лик, истинския му характер и истинското му величие.

Оказа се, че страниците останали в негова памет не винаги са прочетени правилно, оказа се също че при много от авторите има неразбиране или тенденциозност. И много интересно, оказа се ,че по отношение на Константин, нашите български слова и апокрифи, а и нашият фолклор са много резистентни и обективни и е достатъчно да поискаме, за да научим от тях много.