Всъщност анотацията е на изд. Галиле, едно от най-уважаваните френски издателства, поне в провинциализъм до този момент не е било обвинявано, но ето че и това дочакахме.
Призраците на Маркс
Автор: Жак Дерида
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Рива |
| Преводач | Михаил Събев; Тодорка Минева |
| Брой страници | 248 |
| Година на издаване | 2018 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 264 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789543206421 |
| Баркод | 9789543206421 |
| Категории | Социология и политология, Хуманитарни науки, Книги |
Разграничавайки справедливостта и правото, съпоставяйки темите за наследството и месианството, Призраците на Маркс е преди всичко свидетелство – или ненавременен залог – за заемане на позиция – тук, сега, утре. Обхватът на книгата е в пресечната точка на няколко аспекта: 1. заговора на силите за оглушителното отхвърляне на „смъртта на Маркс"; 2. геополитическото пространство, в което отеква тази врява; 3. „графика" на призрачността, несводима до онтологията; 4. свързването на една „призракография" с веригата на един деконструктивистки дискурс за призрака изобщо, за различаването/отлагането, за следата и др., но също така и с онова, което Маркс нахвърля по тази тема.
Всичко хубаво , знаем кой е Дерида, но по-претенциозна анотация, пълна със сложни словесни конструкции и чуждици, които нищо не казват, а само показват тежък провинциален комлекс, не бях чел!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
ЖАК ДЕРИДА
(р. 1930 г.)
ЖаК Дерида е съвременен френски философ, преподава във Висшата школа за социални науки в Париж.
Идеи: С името на Дерида се свързва постмодерното мислене в неговия най-оригинален и влиятелен вариант. Неговият вариант на постмодерна философия носи името деконструктивъзъм. Терминът идва от желанието и метода на Дерида да „разглобява\" (деструкция) и „сглобява отново\" (конструкция) класически текстове, тези и символи. При тази процедура познати и известни на всички текстове и тези придобиват нов, непознат аспект и смисъл. Те се поставят в „полето на възможностите\", където се вижда, че те са само един от многото възможни варианти на мисълта. Това дава основание на Дерида да прави не реален, а не-реален възможен превод и тълкуване на класическото наследство.
По тази причина боравенето с метафори, в което Дерида демонстрира виртуозност, се разглежда като съкровена специфика на хуманитарното мислене, като съпротива срещу застиналите значения, срещу тази културна застиналост, чието друго име е власт.
Според Дерида в западноевропейската култура и философия доминира „логоцентризъм\", който се изразява в подреждането на мислите в йерархия от понятия и термини. Термините и понятията са подредени двоично (пространстбо-време, ляво-дясно, справедливо-несправедливо и т. н.). Като алтернатива френският философ предлага стратегията на „различието” Тук задачата е да се открива Другото във всяко привидно тъждество и сходство, да се открие изплъзващото се, губещата се следа, отзвучаващият глас и т. н.
Текстовете на Дерида са посветени на най-различни и често екзотични теми, но винаги завладяват с играта на значенията и с блестящите анализи на другости и неуловимости. Съчинения: Писмеността и различието (прев. Татяна Батулева, Наука и изкуство, С., 1998); Апории (прев. Антоанета Колева, Критика и хуманизъм, С., 1998); Гласът и феноменът (прев. Тодорка Минева, ЛИК, С., 1996); Вавилонски Кули (прев. Георги Кацаров, Критика и хуманизъм); Граматология, Позиции (прев. Георги Кацаров, Критика и хуманизъм, С., 1993); Освен името (прев. Антоанета Колева, Сонм, С., 1993)
(р. 1930 г.)
ЖаК Дерида е съвременен френски философ, преподава във Висшата школа за социални науки в Париж.
Идеи: С името на Дерида се свързва постмодерното мислене в неговия най-оригинален и влиятелен вариант. Неговият вариант на постмодерна философия носи името деконструктивъзъм. Терминът идва от желанието и метода на Дерида да „разглобява\" (деструкция) и „сглобява отново\" (конструкция) класически текстове, тези и символи. При тази процедура познати и известни на всички текстове и тези придобиват нов, непознат аспект и смисъл. Те се поставят в „полето на възможностите\", където се вижда, че те са само един от многото възможни варианти на мисълта. Това дава основание на Дерида да прави не реален, а не-реален възможен превод и тълкуване на класическото наследство.
По тази причина боравенето с метафори, в което Дерида демонстрира виртуозност, се разглежда като съкровена специфика на хуманитарното мислене, като съпротива срещу застиналите значения, срещу тази културна застиналост, чието друго име е власт.
Според Дерида в западноевропейската култура и философия доминира „логоцентризъм\", който се изразява в подреждането на мислите в йерархия от понятия и термини. Термините и понятията са подредени двоично (пространстбо-време, ляво-дясно, справедливо-несправедливо и т. н.). Като алтернатива френският философ предлага стратегията на „различието” Тук задачата е да се открива Другото във всяко привидно тъждество и сходство, да се открие изплъзващото се, губещата се следа, отзвучаващият глас и т. н.
Текстовете на Дерида са посветени на най-различни и често екзотични теми, но винаги завладяват с играта на значенията и с блестящите анализи на другости и неуловимости. Съчинения: Писмеността и различието (прев. Татяна Батулева, Наука и изкуство, С., 1998); Апории (прев. Антоанета Колева, Критика и хуманизъм, С., 1998); Гласът и феноменът (прев. Тодорка Минева, ЛИК, С., 1996); Вавилонски Кули (прев. Георги Кацаров, Критика и хуманизъм); Граматология, Позиции (прев. Георги Кацаров, Критика и хуманизъм, С., 1993); Освен името (прев. Антоанета Колева, Сонм, С., 1993)
