... Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им.
Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и
синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри.
Те са тук... Всеки със своята радост и своята болка...
Те ще бъдат тук и утре. И в бъдното. Защото е безсмъртен духът на сътвореното...

Георги Райков