Непреходната тема за битката между светлината и мрака, доброто и злото, свободната воля и предопределението поставя извечния въпрос за силата на любовта и значението на изборите, които правим в живота си.

Графичната новела „Пръстенът на нибелунга“ пресъздава шеметно приказния свят на средновековния немскоезичен епос.

От самото начало на битието Игдразил, огромното ясеново дърво, се носеше по вълните на времето. В корените му извираше Изворът на познанието и там трите Норни неуморно предяха нишките на съдбите и ги втъкаваха в гигантско платно. Светове бяха окичили дървото като едри плодове: Хелхайм, царството на Йорд – богинята на Земята; студеният Йотунхайм - дом на могъщите великани; Нибелхайм, в чиито недра джуджета нибелунги копаеха злато и сребро; Асгард, където живееха боговете, а в средата се намираше Мидгард, светът на хората.

А най-желаното и най-страховито съкровище по целия Игдразил сияеше на скала насред бурното течение на могъщия Рейн: буца злато, прашинка от окото на Имир. Пазеха го три сестри нимфи и неизпълнима заръка - да го вземе в ръка би могъл само онзи, пожертвал любовта. Изтръгнал я из корен от душата си. Мнозина бяха загинали заради страстта да притежават Рейнското злато и ден не минаваше без отчаян удавник, защото обещаваше и награда неизмерима: според предсказанието направен от него Пръстен щеше да владее всички светове и да ги подчини на волята си. Неведнъж върховният бог Вотан въздишаше по могъществото, което татко Рейн къпеше с вълните си.