Писането на Радзявичуте се отличава с лаконичния си стил финия си черен хумор и широкия културен контекст, изграждащ пространството, в което може да пътува неговото възприятие.
Връзките между източната и западната култури - например между черния хумор и дзен (в "Риби и дракони") - представляват един от най-важните източници на смисъл и игра в нейните текстове.
Абсурдните, често безсмислени и винаги крехки връзки "човешкото" и човечеството са фокусът, удържащ неустоимото обаяние на естетиката на Ундине Радзявичуте.