Лекар мизантроп, които влиза в собствената си гробница; дух, затворен в пиано, оковал сърцето на малко момче; апартамент, които може би яде обитателите си; момче, което среща мъртвата си сестра на морето; войник, непознаващ врага, с когото воюва.

Всяка една от новелите в книгата беше изненада — сън, предизвикал ме да запиша среднощна идея, изречение, изникнало в студа на градския транспорт, бягство от работа по бъдещ роман или разказ, който умира бавно в главата ми, въпреки опитите за съживяване. Спомних си за лозята на село и как всеки плод беше като подарък от звездите късно вечер, развличане от тъгата на всекидневието. Така се родиха “Звездни гроздове” - съчетание от истории, никнещи в периферията, разкази за духове, които желаят да бъдат видени, за важното, което витае около нас и чака да се разсеем от целта си, за да ни подаде ръка.