Хилядолетната крепост на българския дух се е градила върху знайни и незнайни пилони. Бурите не ги отнесли, а ги закалили като заровена в земята стомана.
Един от тези свещени стълбове, побити насред Пловдив е Златю Бояджиев - вулканична сплав от талант, интуиция, интелект; господар на живописното платно, ненадминат творец, изстрадал и извървял пътя на непосилните изпитания.
Обречен на слава, великият жудожник е белязан с кръстния знак на своите праотци.
Незабравими, Маестро, кръглата масичка в Млечния бар на Главната - твое любимо място - отдавна я няма. Няма го и бара. Но неспокойният ти дух броди из калдъръмите на Стария град, както духът на Джото във Флоренция.