Книгата изследва богословското съдържание на празника на базата на химнографията и словата на отците.

„Успението на Пресвета Богородица и нейното възкресение са път към вечността, предвкусване на царството, оживяване пред нас на примера за първата обожена в Христос твар.

Древната структура на празника отразява това послание на радостта, веселието и тържеството от успението на Приснодевата. Развитието на празника и свързаните с него последования, особено според славянската традиция, разширяват посланието за успението на Божията майка с нейното възкресение. То остава тайна, „в която мъчно се прониква и с ангелски очи”. Св. Филотей Кокин през XIV век казва, че богоносните отци са проникнали в тази тайна на възкресението на Божията майка. „Те го видяха, казва той, и изживяха”, като възвестиха на цялото творение, на целия свят.“

Авторът е свещеник в храм „Св. Георги“ в столичния квартал „Дървеница“, доцент в Катедра по теология на Философско-историческия факултет на ПУ „Св. Паисий Хилендарски“. Специализирал е в Московската духовна академия, Латеранския университет в Рим и в Солунския университет „Аристотел“. Други книги от същия автор: Учението на Божията майка в богословието на св. Григорий Палама (2003); Спасението на човека според св. Йоан Златоуст (2006); Въведение в богословието на отците (2007); Красотата на света (2007); Православната вяра и живот (2012).