Тази книга е моята почти сбъдната веранда, обърнала очи към света на гората. С тежки, бели пердета от лен и десетки пъстроцветни фенери.
Запалени привечер, отвъд шепота на ветровете и воя на чакалите, а фенерите светят, увиснали по парапетите, белите им свещи горят до утрото и всяка заран посрещат новите горски светове!
Там едно момиче седи върху пъстри възглавнички, изтъкани отдавна от сръчни ръце...
Момичето пали фенерите световно дълго, защото са много и щрака в силуетите им с десетте им пръста, на стара пишеща машина, платена някога с първата й заплата.
Къщата на белите звезди! Където имах всичко, освен безлунни нощи с разстелено, пред верандата море - вълнуващо до синьо, с отблясъци на златни водорасли...
С хиляди искрящи фенери, които са запалени от момичето, за да светят на лодкарите...