Седемдесетте години на XIX век бележат връхната точка на Българското възраждане – време на духовно, интелектуално и обществено израстване. В тази изключителна атмосфера на творчески подем босненският археолог, етнограф и филантроп Стефан Веркович издава с помощта на българския учител Иван Гологанов първия том на сборника с български народни песни „Веда Словена“ (1874 г.). Томът съдържа почти 8000 стиха, които пренасят спомена за древни предхристиянски времена – преселението на Дунава, подвизите на митичния певец „Орфен“, царстването на „Талатина крале“ и др.
В следващите десетилетия „Веда Словена“ има сложна и противоречива съдба. Тя първоначално е приета с адмирации от европейската научна и интелектуална общност, но скоро е низвергната и принизена до нивото на преднамерена мистификация. В дискусията за автентичността на песните се включват редица български, руски и западноевропейски учени. Спорът не е само за митовете, стереотипите и мистификациите. Спорът е за нас, българите, за нашия принос в съкровищницата на човешката цивилизация.
През изминалите почти 150 години сборникът остава неизвестен за широката читателска публика. Настоящата книга е първото българско адаптирано издание на „Веда Словена”, съставено от д-р Миглена Христозова и доц. д-р Константин Рангочев. То съдържа близо 3000 стиха, поетично преведени на съвременен български език от дфн Росен Р. Малчев.