„Сто години самота“ и „Любов по време на холера“ са две от книгите на носителя на Нобелова награда за литература Габриел Гарсия Маркес, които непременно трябва да се прочетат. Между тези романи стоят 18 години, колкото е нужно на един човешки живот да узрее и стане част от света на другите. Първият от двата е „Сто години самота“, останал в съкровищницата на литературата като хроника на столетието през очите на една фамилия от митичното южноамериканско село Макондо. В основата на„Любов по време на холера“ стои пък една любов, продължила също достатъчно дълго – повече от половин век. И двете преливат от страст , и водят към размисъл за преходността на битието. Чумата – безсъница, която обхваща жителите на Макондо и холерата в чието име е пожертвана любовта, са символите на нещо, което всеки знае, но не прилага в живота се, а именно – да премине през него с високо вдигната глава и да осъзнае делата си, до самия им край.