Уважаващият себе си народ не иска друг да разказва историята му, а я пише и помни сам. Преди народът да изчезне, изчезва неговата история, паметта му. Народ, който не помни собствената си история, я учи от разказите на другите и се оглежда в тях като в криво огледало. Тогава обаче той вижда тяхното отношение към себе си и външността си, отражението си и няма да знае кой е всъщност. Историята е начин да познаваш и да виждаш себе си, чрез предците си, тя е следа, която народът оставя в света.

Ключови думи: Страници българска история