Ако целта на икономиката е максималното щастие на индивидите в обществото, увеличението на разполагаемите за потребление блага ли е начинът за постигането му, или то има скрити отрицателни последици, останали невидими за конвенционалните неокласически икономисти толкова дълго? Защо продължава да се отлага предвижданото повсеместно намаляване на работното време и отдаване на членовете на обществото на повече развлекателни и творчески занимания, при положение че нарасналата производителност чрез технологиите отдавна е направила това възможно? Каква е ролята за щастието на непрекъснато увеличаващите се очаквания, както и на сравняването с останалите?

С нарастване на материалното благосъстояние с още по-бърз темп се повишават човешките потребности, което свидетелства за социалния характер на тяхното възникване. На основата на този психологически феномен пазарната обществена система успява да осигури своето дългосрочно съществуване и да постигне водещото си положение в съвременния свят. Ефективната и добре информирана модерна критика към недостатъците й, както и дискусията относно устойчивостта й, могат да бъдат най-добре основани на разбирането на главните поведенчески механизми на действие.