Тази книга е посветена на практиката на ВС и ВКС след 1950 г. по наказателни дела срещу форми на организирана престъпна дейност (ОПД) – участие, ръководене и образуване на престъпно сдружение от вида на обикновена престъпна група, престъпна организация и организирана престъпна дейност.

След преглед на близо 800 решения, произнесени от върховната инстанция през описания период, бяха подбра ни общо 118, извадки от които са тематично групирани и представени на следващите страници.

За улеснение на читателя всяко резюме започва с обозначение на относимите разпоредби от НК и кратко изложение на юридическата теза, представляваща основния принос на съдебния акт към развитието на юриспруденцията. Тъй като даден възглед често представлява принципна професионална позиция на конкретен съдия или група съдии, докладчикът е упоменат, ако е известен. Авторът вярва, че така отдава заслужено признание към личните усилия на поколения съдии за изясняване на проблемите по прилагане на наказателния закон в обсъжданата сфера.

Книгата търси не само да обогати познанието на юридическата аудитория за съдебния поглед към организираната престъпност и неговото развитие във времето, но и да го свърже с динамиката на нормативните режими и класификации, разнообразието от тълкувателни подходи и процесите в инстанционната практика.

Сборникът започва с разширен аналитичен коментар по въпроси, които са направили впечатление на автора и които според него се нуждаят от изясняване или от специално внимание. Те засягат както тясната проблематика на формите на организирана престъпна дейност, признаците на престъпното сдружение и неговите видове, така и други институти на задружна престъпност. За целта са привличани знания от други хуманитарни науки, чийто предмет са групови процеси, организационно структуриране, функциониране, развитие и лидерство в различни човешки общности, включително асоциални. Където е било уместно и неизбежно, е коментирана и инстанционна практика, по която са произнесени представените в този сборник решения на ВКС.

Доц. д-р Ива Пушкарова завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2003 г. Специализира английско и европейско право в Университета в Кембридж. От 2005 г. преподава наказателно право в СУ, а от 2011 г. и в Академията на МВР.

Пушкарова е автор на близо 70 статии, студии, книги, части от книги и сравнителноправни изследвания, сред които се открояват монографиите ? „Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България“ (2011) и ,,Трафикът на хора“ (2012).