Освен забележителен образец на седновековното приложно изкуство, съкровището от Над Сент Миклош е и важен езиков паметник. По неговите съдове се откриват текстове на три езика, два от които са слабо познати. Единият от тях ползва неразчетена писменост, доскоро известна само от образците върху самото съкровище.
Анализът на тези текстове и дешифровката на неизвестната писменост, като правило оставяни на втори план от авторите, изследващи съкровището, са важни не само от тясно езиковедско гледище. Те могат да хвърлят допълнителна светлина върху биографията на самото съкровище и върху моменти от българската и други средновековни истории.