МАЛКИ ЗНАЦИ
Не разбирам широките пътища днес,
изобилните думи и многото мисли.
И ми стига един поднебесен отвес,
върху който водите си изгревът плисва.
Да изкачвам деня като стълба от сняг -
вечер тя да топи стъпалата си крехки.
Лъкатушна пътека да имам до праг.
И врата. Зад вратата да бъде човекът.
Топъл въглен за печка и хляб, и сърце -
малък свят, в който цялата вечност възлиза.
Любовта с набрашнени до бяло ръце
да съблича до кожа крилатите ризи.
Световете се местят в космически план
и в сърцата си носим бездънните бездни.
Но небето поставя дълбок монограм
върху малките знаци, които са звездни.
Петя Цонева, "Белият час"
Габрово (2021)


