Да си позволиш да правиш грешки е животоспасяващо!
Не помня кой е авторът на тази мисъл, но се оказа, че е много по-мъдра, отколкото изглежда.
Защото всички знаем - полезно е да се поучим от грешките си, но малцина биха обърнали внимание на първата част от сентенцията - да си позволиш да грешиш...
Да прекрачиш съзнателно неписания закон в името на нещо, да спасиш това нещо, да го съхраниш, да го надградиш...
Именно тогава е оправдана грешката, тогава е животоспасяваща!
Един мъдрец ми разтълкува значението, с което отвори вратата на тази книга.