Изследването на Пламен В. Петров за отношенията между властта и изкуството в България през 70-те години на XX век вече получи високата оценка на научната колегия - то е успешно защитено като докторска дисертация. Сега под формата на монография му предстои срещата с наистина широка читателска аудитория. Сигурна съм, че сред читателите на тази внушителна книга ще има както професионални историци и изкуствоведи, така и хора, неизкушени от науката, но опитващи се да разберат по-добре близкото минало, което продължава да предизвиква силни страсти и противоположни оценки.



Пред бъдещите читатели на книгата ще се разкрие една мащабна панорама на културната политика на държавата, на постиженията и проблемите на творците през 70-те години на XX в. Тя е резултат от впечатляващата отдаденост на автора в работата му с разнородни архиви: над 460 източника от колекциите на Централния държавен архив, Комисията по досиетата, БИА-НБКМ, 16 регионални архива, архивите на БАН, на културни институции като Народния театър „Иван Вазов", Националната художествена академия, БНР, БНТ, на творчески съюзи, както и с повече от 90 дневници и мемоари, периодичен печат и десетки публицистични материали (рецензии, коментари, интервюта), каталози от изложби, драматургични и литературни текстове, киносценарии, партитури и фотографски албуми. Към тях трябва да се добавят и над 900 монографии и статии на български, руски, украински, сръбски, английски, италиански, немски, полски, чешки, френски, румънски. Върху тази впечатляваща основа Пламен В. Петров, разполагащ с широки исторически и изкуствоведски познания и умения, гради интердисциплинарно изследване с премислена концепция, ясен и точен научен изказ, добре намерен баланс между фактологичното и аналитичното. Изводите и оценките, защитени с научни аргументи извън клишетата и т.нар. политкоректност, със сигурност ще впечатлят читателя и ще провокират нови въпроси. А това винаги е доказателство за добре свършена работа.



проф. д-р Евгения Калинова