Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Роден е на 7 декември 1882 г. в с. Топрак Хисар (дн. с. Землен), Старозагорско. Първоначално учи в родното си село, след което постъпва в гимназия в Стара Загора. Поради липса на материални средства е принуден да прекъсне образованието си и започва работа като писар в същия град. През 1908 г. се премества в София и отново работи като писар в III мъжка гимназия. От 1910 до 1919 г. е деловодител в IV мъжка гимназия в столицата. След края на Първата световна война получава назначение като библиотекар в Министерството на финансите, а по-късно и в Народното събрание. Прекарва 1923 и 1924 г. в Мюнхен (Германия). Завръща се в България и работи като журналист. Известно време е инспектор по читалищата към Министерството на народното просвещение. Умира на 18 февруари 1947 г. в София.
Литературната си дейност започва в началото на XX в. Първата му печатна творба е стихотворение, публикувано във в. „Справедливост\", издаван от неговия земляк Димитър Драгиев (един от зидарите на Земеделския съюз) в Стара Загора. Нови стихотворения печати в списанията „Развитие\" (1902-1903) и „Труд\" (1900-1903), като ги подписва с псевдонима Г. М. Орлин.
През първото десетилетие на XX в. се сближава с литературния кръг на Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Константин Константинов, Йордан Йовков и др. Първият му разказ „Спътници\" излиза през 1907 г. в сп. „Наш Живот\", редактирано от Антон Страшимиров. Сътрудничи и на други издания - „Демократически преглед\", „Земеделска мисъл\", „Листопад\", „Отечество\" и др. В творческите му похвати се чувства влиянието на руската дореволюционна литература и най-вече на Ф. М. Достоевски.
След края на Първата световна война се увлича по някои западноевропейски модернистични литературни течения. Особено много му допада диаболизмът на Андре Жид. Под негово влияние пише разказите си „Страх\", „Безумие\", „Съновидения\", „Незнайният\" и др. По-късно се освобождава от тези си забежки и попада под влиянието на Йовковата белетристика. От новия период в творческата му дейност най-ярка диря оставя повестта му „Песента на гората\". През 30-те и 40-те години на XX в. пише нови значителни творби - „Вълчето\", „Карачакал\", „Майчината вяра\", „Коледна нощ\", и пр.
Специално място в творческата дейност отделя на разказите за деца и юноши. От тези му творби по-ярко се открояват „Измамената лисанка\" (1942), „Цар скъперник\" (1942), „Крилати гости\" (1943), „Марко мързеланко\" (1945), „Верен другар\" (1947) и др. По-голямата част от тях са събрани в сборника „Пъстра броеница\" (1956), в който са включени и някои от неговите приказки.
МИЛЕН КУМАНОВ