"Ти" са озаглавили общата си стихосбирка Елка Василева-Ебори и Матей Марков-Ебори. Прочиташ двете ? части и си спомняш великолепните епистоларни романи от времето на Романтизма. Всяко стихотворение на единия сякаш е отзвук на поетичната изповед на другия, двамата разкриват чувствата си красиво и откровено, развълнувано и спокойно, неистово и приглушено. Настроенията на единия се предават на другия и се раждат вълнуващи любовни стихотворения.

От стихотворенията струи една, понякога спонтанна, понякога спокойно осмислена любов, силата на чувствата и разстоянието във времето водят до различни нюанси на едно и също възраждащо усещане на взаимност и взаимно проникване, на сливане, което прави местоимението ТИ многозначимо. И равнозначно на НИЕ! Равнозначно на съзвучие, хармония и мъдрост на чувствата!

С колко голям емоционален заряд може да бъде заредено обикновеното местоимение ТИ? И как това ТИ може да се превърне в нещо друго, значително и съдбовно?