"Тибетска книга на мъртвите” се отнася към онези съчинения, които учените определят като апокрифна литература. Преданията гласят, че такива книги в повечето случаи са били писани още през VII-IX в., т.е. през периода на съществуването на тибетската империя и са били намирани няколко века по-късно. Традицията да се укриват важни и както се твърдяло, трудни за разбиране съчинения, се свързва с името на Падмасамбхава. В Тибет го наричат “велик тантрист”, “необикновен магьосник”, а традицията да се укриват ценни съчинения, а сетне да бъдат откривани, също има тантристки произход. Сигурно затова няма нищо странно, че именно на Падмасамбхава се приписва създаването на “Книгата на мъртвите”. Такива книги обикновено били укривани на тайни места, откъдето по-късно ги изваждали така наречените ясновидци-откриватели.