"Морското момиче Яна Вълчева върви по пътя на поезията отдавна. Предишните ? три поетични книги са като трайни следи в пясъците от думи, които дори и житейското море не може да заличи. Но защо едва сега тя казва "Ти ще тръгнеш" и на кого?

Четвъртата книга на Яна е колекция от вече пораснали думи, но и разнопосочен диалог. Тя разговаря с едно момиче с морскосиня рокля, което вече е голямо, но и не съвсем; с децата ни, които също като книгите, са нашите неизтриваеми следи; с любимото момче, най-сигурната опора; с нас самите, които следваме своите собствени многопластови и шарени пътища. И със себе си. Но винаги някъде там го има и морето. Отправна точка, пристан, начало и край, мълчалив слушател. Сякаш нейното "Ти ще тръгнеш" не е сбогуване само с безгрижието на морето, но и с онази част от нас, която винаги остава при него. И чака да се завърнем от своето плаване. Понеже човешкият живот прилича на писмо в бутилка, на смисъл, хвърлен от едни влюбени в прибоя брегове, за да достигне до своя бряг, носейки се по вълните на времето. И може би някой да го открие, прочете и разбере накрая.

Любовта, пътищата, израстването, поколенията, много са темите в тази изящна книга и все такива, от които се вълнува зрялата вече жена. Но и достатъчно мъдра, за да запази в себе си живо онова момиче с рокля, синя като морето, което знае пътя към брега. И достатъчно смела, за да ни го покаже в стихове."
Ива Спиридонова

"Ти ще тръгнеш. Морето ще шепне след теб,
ще те търси отново - за пристан,
ще отмива солени следи в брегове
и ще крие пенливите мисли.

Ще му липсваш. Морето обича така,
както вятърът вече не смее.
Ще разбива вълните си в бяла тъга,
но в дълбокото пак ще синее.

Ще се връщаш понякога, в есенен смях
ще превръщаш спестените думи.
Само къс тишина, оцеляла след тях
ще твори чудеса помежду ви.

Ще си тръгнеш, нали? Ще заминеш оттук.
Но моретата винаги чакат.
И в далечното някакъв шепотен звук
ще напомня най-синьото лято."
Яна Вълчева