Монографията създава обща и пълнокръвна картина на развитието на военните музеи в страната в периода 1878 – 1944 г. и дава отговор на въпроса за мястото им в културно-историческия контекст на страната и в общия музеен градеж на следосвобожденска България.

Изследването е структурирано в увод, четири глави и заключение. Първата глава представлява общ преглед на музейното строителство в страната – от Възраждането, когато се поставят основите на българското музейно дело, до грижата на новата държава, разбирана като нормативна уредба и като политика за музеите. Втората глава представя развитието на военните музеи до 1918 г. – раждането на Морския музей, първите идеи за Военноисторически музей в България, действията на комитета „Цар-Освободител Александър ІІ“ за създаване на Музей на Възраждането и изграждането на военноисторическите къщи-музеи и паметници. Създаването на общия Военноисторически музей през 1916 г., разгледано на фона на всеобхватните действия на военното министерство за опазването на паметниците на българската култура и на еволюиращите му схващания за това и при сравнение с народните музеи, е определено като най-важното постижение, легитимиращо на национално ниво военно-музейната идея. Третата глава разглежда развоя на музейното строителство след 1919 г. във време на национална покруса, икономически и политически санкции и силното редуциране на армията след Ньойския договор. Представено е развитието на Военноисторическия музей, състоянието на военноисторическите къщи-музеи и паметници, откриването на първа експозиция на Морския музей през 1923 г., развитието на полковите музеи. В четвъртата глава се разглежда създаването през 30-те години на ХХ в. на национална военно-музейна мрежа.

Изследването се базира на огромен брой документи, съхранявани в структурите на Държавна агенция „Архиви“, Научния архив на Българската академия на науките, в Българския исторически архив на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, архивите на военните музеи, включително необработени и непубликувани фондове, както и много периодика, специализирани списания, научна литература.