Какво е общото между ударите на Фортуна в сферата на политиката и травматичната посткомунистическа култура? Как ръкописите на Дерида кореспондират с готическите шрифтове на съвременните татуировки с крайнодесен профил? Какво свързва бродниците или „бродниките“ от ХІІ век с пространствената нестабилност на пазара от 90-те години на ХХ век? Къде се пресичат траекториите на културните елити през социализма и на противниците на джендър идеологията и Истанбулската конвенция в съвременността? Кое е пространството, което съвместява спомени за бебешки погачи, наративи за прехода от моминство към зрялост и стажове на студенти в културния сектор? Как фоновите дисциплини с практическа насоченост се вписват в историята на популярната култура? Какво прави възможна концептуална среща между емпатизиращи „свидетели на свидетелствата“ и херменевтичното питане за херменевтиката?

Настоящият сборник дава еднозначен и актуален отговор на така зададените в привидно абсурдистки ключ въпроси – българската културология с поддържаното от нея интер- и трансдисциплинарно поле на културните изследвания. Той събира автори и колеги от различни поколения, с различни подходи и с различен принос към културната теория, културната история, културната антропология и културния мениджмънт с всички производни и близки на тях научни експертизи и университетски дисциплини. Неговите тематични кръгове и сюжети са свързани заедно не само от седемте рубрики и книжното тяло. Внимателният и опитен читател със сигурност ще открие пресечните точки, скритите общи маршрути и концептуални ходове на едно страстно и последователно изследователско движение към дълбинните пластове на знанието за (живота в) културата. Ще може истински да се наслади и да сподели празника, анонсиран в заглавието, който подобно на всеки един от предложените текстове отстоява разноликостта и хетерогенността на научните търсения в специалност „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.