Обект на изследване е науката, но емпирично взета преди всичко като наука за науката. Проследен е процесът на науковедско опредметяване на науката. Представена е структурата на научното опредметяване въобще и на различните равнища - емпирично, теоретично и други. Проверката е направена върху историята на открития, изобретения, технологии и други типове резултати, продуцирани в различни науки. Получено е описание на системна йерархична процесуална структура, инвариантна към всяко научно съдържание, към всеки научен феномен - интегралност или на структурата в границите на всеки диахронен период - сама към себе си.

Принципът на инвариантността е специфичен науковедски метод. Изведени са типологии на външнонаучното пространство (видове интегралности), два научни цикъла с изходи към практиката в тяхната обособеност и с механизмите им на функциониране. Определено е понятието за йерархична структура. Йерархичността е критерий за научно развитие, а диахронната структура - за история на науката.

Доц. д-р Любен Попов е дългогодишен преподавател в катедра "История и теория на културата" във Философския факултет на Софийския университет (1991 - 2011) с интереси в сферата на културната, научната и образователната политика и мениджмънт. Изследовател в Центъра по наукознание и история на науката към БАН. Инициатор на множество проекти, свързани с развитието на гражданския сектор в областта на културата. Учредител на Националния граждански форум "Култура".

Ключови думи: Промо -10%, fdd all, Слънчеви заглавия