Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в творчеството му. Тук можем да направим твърде близка аналогия между Пенчо Славейков и Траянов, които изминават еднакъв път на развитие и изпитват почти еднакви влияния. Подобни координати можем да набележим между Яворов и Траянов, сближения и отдалечавания, присъщи на творци на близки и сродни епохи.

Съдържание:

Посвещение;
Към поета;
Към красотата;
Към меченосеца;
На Апостола;
Към свободния;
На младия;
Към витяза;
Към родосъздателя;
Пролог;
Кралят на лазура;
Последният сън;
Умиращият лебед;
Скарданели;
Столетник;
Ленора;
Исландска мадона;
Сърце на съвестта;
Колесницата на безумния;
Иманяр;
Нарцис;
Умиращият Осиян;
Прокълнатият;
Рицарят на синьото цвете;
Магесникът;
Бедният Лелиян;
Карпатският вятър;
Изкупител;
Отшелник;
Грядуща мадона;
Ангелическият;
Cor cordium;
Неизвестният;
Полилеят на Сатаната;
Последният Прометеид;
Радостният син;
Новият иконостас;
Сянката на Спартака;
Пир на призраците;
Лейлюлим;
Пътят на героя;
Вечен пилигрим;
Людмил Стоянов - Вечният пилигрим Теодор Траянов.